Чревна система

Чревна система – отговорна за усвояването на хранителните вещества в кръвопотока от храносмилателната система чрез специализирани вили на тънките черва. Извежда отпадъчните продукти на метаболизма в дебелите черва, където те се дехидратират, превръщат във фекална маса, смесват се с трилиони бактерии и се изхвърлят от тялото чрез перисталтиката.

1. Причини за проблеми в чревната система:

• Нарушение на микробиома. Той се състои от симбиотични паразитиращи полезни бактерии, както и от патологични зловредни такива заедно с гъбички и вируси. Тази екосистема е уникална за всеки индивид. По-голямата част от това микробиомно разнообразие е благоприятстващо нашето тяло, а патогенните би трябвало да са малцинство. От метаболизма на полезните бактерии нашето тяло извлича специфични Б витамини, витамин К, разлага токсини, продуцира ензими, подпомага усвояването на калций, магнезий, мед, цинк, желязо, и помага обработването на растителните фибри, както и мазнините. Подпомага имунната система.
• Дисбиоза се образува когато баланса между симбиотичните бактерии и патогенните е нарушен, което води до осезаем ефект над храносмилането, имунната система и подхранването на болестотворни състояния. Лигавицата на дебелото черво или епителната бариера е около 370 квадратни метра. Това е най-голямата контактна повърхност на нашите тела с външната околна среда. Ако тя е нарушена, зловредни бактерии и токсини могат да навлязат в кръвообращението. Полезните бактерии помагат за запазването на целостта на тази бариера и превръщат неусвоените хранителни захари в мазнини, които подхранват епителната тъкан за регенерация и възстановяване. Освен, че намаляват възможността на патогените да колонизират в чревния тракт, те имат стимулиращ ефект на имунната система като подпомагат секрецията на имуноглоболин A (IgA), който е важна молекула в намаляването на възпалителните процеси, инфекциите и алергичните реакции.

• Кандидоза. Кандида албиканс е едноклетъчна плесен, която спомага ферментацията на захарите. В малки контролирани количества, тя е неразделна част от чревния микробиом. При свръхрастеж, обаче, може да резултира в кандидоза. Това състояние се характеризира с производството от техния метаболизъм на мощен имуно-потискащ токсичен отпадък, който се абсорбира в кръвообращението. Този свръх растеж предразполага колонизирането на тъкани и паразитиране за сметка на човека. Това нарушава баланса в микрофлората и афектира цялото тяло. Някои от продуцираните микотоксини пречат на нормалния хормонален метаболизъм, са токсични за централната нервна система, нарушават функциите на черният дроб, и могат да повишат нивата на алкохоли в кръвта, което води до замъглено мислене. Това състояние може да сведе до увеличени нива на хистамин, въглероден окис, ацеталдехид и в следствие на проява на алергии. В частност ацеталдехидът води до нарушение в обема кислород транспортиран до тъканите и дори мозъка. Води до промяна на настроенията, замъглено мислене главоболие и раздразненост, ПМС, като увеличава естрогена. Симптомите включват: хронична умора, безпокойство, депресия, хиперактивност (при деца), ниско либидо, нарушена имунна функция, автоимунитети, главоболия и мускулни болки, бъбречни и пикочни инфекции, подуване и газове, ректален сърбеж, синусни инфекции, гъбички по ноктите, обриви, копнеж за сладко, ферментирали храни, алкохол, и газирани напитки. Причини за това състояние: имунна дисфункция, нарушение на чревния pH баланс, прием на блокиращи киселинността медикаменти, антибиотици, кортикостероиди, противозачатъчни, излагане на токсични тежки метали, лошо храносмилане, прекомерна консумация на преработени въглехидрати, химиотерапия, стрес! За да се справим с това състояние , трябва да елиминираме захарта от нашия хранителен прием. Тези бактерии се хранят предоминантно с нея. Поради тази причина изолирането ѝ за поне 3 месеца е наложително. Богат прием на зеленчуци бедни на нишесте, малко количество безглутенови зърнени продукти, чисти бели меса, полезни мазнини, някои семена и ядки, пробиотици, кокосови продукти поради техният анти-гъбичен ефект.

• Запек! Това състояние се характеризира с недостатъчна дефекация и/или трудна такава. Екскрементите са твърди и сухи. Симптоми могат да включват: коремна болка, подуване, гадене, загуба на апетит, главоболие, лумбална болка, ректален дискомфорт и общо неразположение. Влошаване на това състояние може да доведе до: хемороиди и анални фисури. От една до три дефекации на ден са норма. Когато храна е приета в стомаха, нервен импулс се предава към дебелото черво да се активизира, контрактира и изведе съдържанието. Този гастроколичен рефлекс, когато функционира адекватно, кара дебелото черво да се изпразни след всяко хранене. Въпреки, че щитовидната функция от части е много важна в темата за запека, има много други причини: недостатъчно фибри в диетата, прекомерна употреба на нискокачествени мазнини, прекомерна употреба на преработени храни, липса на достатъчно движение, прекомерно заседнало ежедневие, дълго пътуване и промяна на часовите зони, прекомерна употреба лаксативи и клизми, дехидратация, екстремен стрес и депресия, магнезиев дефицит, недостатъчна перисталтика свързана с дефицит на (витамини Б5, Ц, холни, и аргинин), липса на сън, недостиг на хидрохлорова киселина и храносмилателни ензими.

• Диария! Състояние характеризиращо се с честа водниста дефекация. С честа мобилност на червата, това води до невъзможност на червата да изтеглят водата от фекалната маса в тялото. Често това е изолирано явление. Хронична диария, обаче, е комплексен проблем. Чести причини са чревни възпаления от нарушена чревна флора, хранителна сензитивност, резултиращо в диария и недостиг на усвоени хранителни компоненти. Допринасящи фактори са: използване на антибиотици и обезболяващи, хранителни алергии, ексцесивна употреба на алкохол и кафе, прекомерна употреба на лаксативи, прекаляване с употреба на захар и подсладители, чревни инфекции, кандида, панкреатична недостатъчност, емоционален стрес, замърсена вода, недостиг на хидрохлорова киселина, сензитивност към глутен, бактериални токсини, тежки метали.

• СРЧ – Синдром на раздразнените черва. Често срещано смущение, което афектира дебелото черво. Акумулирани слуз и токсини причиняват нарушение на ритмичните мускулни контракции. Това води до забавена, нерегулярна перисталтика, която нарушава естествения цикъл на дефекацията и извеждането на отпадъците на метаболизма ни извън тялото.
  Симптомите включват: спазми, коремна болка, подуване, газове, диария и/или запек. Дизбактерозата играе голяма роля при това заболяване. Влошаващите аспекти са също алергии, хранителни нетолерантности, неадекватно синтезиране на ензими, лактозна и глутенова нетолерантност, чест прием на захар, стрес и антибиотично лечение. Ексесивна ферментация в червата при страдащи от СРЧ води до диария, подутост, и болки при движение. Подуването може да достигне до сериозни граници, като дори може да стане видимо за странични наблюдатели и невъзможност да облечете същият размер дрехи. Храносмиалтелната система при страдащите от този синдром имат увеличена сензитивност и реактивност към множество храни, твърди, течни или газообразни. Тези усложнения водят до променливо изхождане: от трудно изхождане до бързо елиминиране с крампи и диария. Червата са чувствителни към медикаменти и хормони като например адреналин. Чревната ентерична нервна система комуникира с централната ни нервна система и те афектират енда друга. Високи нива на стрес свързани с недоспиване, преработване, ексесивна употреба на кофеин, алкохол, тютюн и подобни агрегират проблема.

• Паразити – Паразит е организъм, който живее на гърба на друг организъм. Съществуват над 3000 вида паразити класифицирани в четири групи:
  1. Тения – големи червеи населяващи червата.
  2. Кръгли червеи – много малки червеи намиращи се в червата в състояние да мигрират в лимфната система, панкреас, сърце, бели дробове, или черен дроб.
  3. Протозои – микроскопични едноклетъчни паразити, които мигрират по цялото тяло посредством кръвопотока.
  4. Метили – паразити с размер между 1 и 2.5 см движещи се по тъканите и достигащи до черния дроб, бъбреци, бели дробове и червата.

Въпреки, че почти всички сме изложени на паразити, не всеки развива инфекция от тях. Силата на имунната система определя дали паразита ще премине и зарази организма ни. Когато тялото ни е претоварено от токсини, дефицитно от лоша диета или стресирано, имунната ни система е компрометирана и понякога не може да се справи с паразитите. Хранителни дефицити, недостиг на ензими, недостатъчно силен стомашен сок са част аспектите , които предразполагат тялото да се зарази. Чести източници на паразити са заразена почва, заразени плодове и зеленчуци, сурови или недопечени меса, домашни любимци, комари, контакт до животински или човешки фекалии, замърсена вода и дори чешмяна нефилтрирана такава. Въпреки, че всички тези външни аспекти са възможни причини, основният си остава токсична, нерегулярна чревна система. Когато балансът между полезни и патологични бактерии в чревната флора е нарушен се дава възможност за развитие на паразити. Фактори предразполагащи това са: антибиотици, преработени въглехидрати, стероиди, противозачатъчни, стрес, диета бедна на фибри, токсини, разтворители, индустриални отпадъци, тежки метали, лошо храносмилане и нарушена дефекация. Описаните фактори, често водят до кандидоза и затова тя често се развива успоредно с СРЧ. Серия от фекални анализи взимани в непоследователни дни се използва за да се установи дали има проблем с паразити. Чревна хидротерапия може да е полезна успоредно с терапия от противопаразитни билкови формули. Имайте предвид, че паразитно почистване ще елиминира и кандидата, но протокол против кандидоза може и да не се справи с паразитите. Паразитната активност следва лунният цикъл с най-висока активност при пълнолуние. Препоръчва се диета против кандида.  

Хранителни компоненти нужни за здрава чревна система:

За предпочитане са продукти богати на:

•  Пробиотици- полезни бактерии намиращи се във ферментирали храни. Те увеличават усвояването на минералите, подпомагат имунната система и защитават чревната лигавица.
• Пребиотици – са нехраносмилаеми растителни фибри, които хранят нашата полезна микрофлора. Ключови фибри са фруктолигозахаридите и галактоолигозахаридите.
• Витамин А – е основен в комуникирането на имунната ни система в храносмилателния тракт във връзка с имунна толерантност и възстановяването на функциите на всички лигавици на цялата чревна система.
• Цинк – е нужен от пакреаса за производството и секрецията на храносмилателни ензими и доставянето на цинк до червата за подпомагане на ензимните процеси.
• Омега 3 – позитивно повлияват диресификацията  на симбиотични бактерии в червата.
• Фибри – помагат за образуването и омекването на фекалната маса, с което подпомагат безпроблемното ѝ извеждане.
• Магнезий – е осмотичен лаксатив , което значи, че помага в дебелото черво да се въведе вода за да може фекланата маса да е подвижна и мека.
• Б витамини – подпомагат лигавиците и мембраните им. Спомагат в създаването на неврони и подпомагат ентеричната нервна система, която контролира перисталтиката.
• Глицин – натурално присъстваща аминокиселина. Тя регулира възпаления, предпазва бариерата на лигавицата, и подпомага работата на ентероцитите в червата. Също защитава от ендотоксините при синдрома на пропускливите черва. Богат източник са всички богати на протеин храни, както и костен бульон.
• Глутамин – неесенциална аминокиселина. Стимулира обема на клетката, подобрява антиоксидантния ѝ статус, подпомага синтеза на РНК и ДНК за правилното делене на клетките. Тя е витална за поддържането на здрава храносмилателна система, след като дневните нужди при възпаления са много по-големи. Пропускливи черва се образуват, когато тялото не може да се справи с изграждането на нови клетки за лигавиците поради голямата им оборотност. Глутамин е основна аминокиселина за тяхното изграждане.