Имунна система – жизнено необходима за нашето оцеляване. Тя е телесният защитен механизъм. Бори се срещу инфекции, намира, атакува и унищожава бактерии, вируси, паразити, гъби и други патогени, които определя като чужди и опасни. Имунната система се разпростира през цялото ни тяло. Състои се от комплексна система от антитела, бели кръвни телца, възли, съдове, тъкани, органи, протеини, и химикали, които пазят тялото от нападатели и организми, които сме погълнали, вдишали или са влязли през кожата и които причиняват инфекции. Тя трябва да може да разпознава много адекватно собствените тъкани и клетки от външни такива. Когато това не е случая, се полагат предпоставки за автоимунни заболявания. Мътрви или дефектни клетки също подлежат на “рециклиране” от имунната система.
Лимфната система е част от имунната. Състои се от сливици, тъкани, далак, тимусна жлеза, костен мозък, лимфни съдове, лимфни възли и локализирани в чревната система лимфни тъкани. Тя е спомагателна система в борбата със заболявания и борбата с инфекциите. Също така подпомага баланса на течности, транспортирайки лимфни течности към сърдечно съдовата система за елиминиране на токсини.
Белите кръвни телца или левкоцитите са имунни клетки, които унищожават бактерии, вируси и други патогени причиняващи инфекции.Произвеждат се в костния мозък и се складират там, както и в тимусната жлеза, далак, лимфните възли. Левкоцитите циркулират постоянно в лимфната система, която е паралелна на вените и артериите и е постоянно в търсене на патогени. Когато намерят цел, те започват да се мултиплицират и изпращат сигнал до други клетки да направят същото.
Двата основни типа левкоцити са:
- Фагоцити – клетки, които сдъвкват нахлуващите организми
- Лимфоцити – клетки позволяващи нашето тяло да запамети и разпознава нападащите ни организми и борбата с тях
Няколко други видове клетки са разглеждани като фагоцити. Най-разпространениете от които са неутрофилите, които основно се борят с бактерии. Другите видове имат за задача да подсигурят адекватната реакция на нашето тяло за всеки специфичен организъм, които ни напада.
Двата вида лимфоцити са Б-лимфоцити (Б клетки) и Т-лимфоцтити (Т-клетки). Като цяло лимфоцитите се синтезират в костния мозък и остават там да се развият до Б-клетки, или напускат за тимусната жлеза , където се развиват до Т-клетки. Двата вида клетки имат различни функции. Б-клетките са като разузнавачи търсещи целите и изпращащи защитници да се борят с тях. Т-клетките от своя страна са войници, които унищожават целите набелязани от от разузнавачите.
Връзка с храносмилателната система
Компоненти на имунната система се намират по цялото ни тяло. Повече от 70% от имунната ни система се намира в храносмилателната ни такава и е контролирана до голямата си степен от бактерии, които се намират там. Всяка промяна в състоянието на храносмилането ни дава отражение на другите телесни системи. Възстановяването на храносмилането и поддържането му в добро състояние е в основата на поддържането на цялостно здравословно състояние на цялото тяло, включително имунната ни система.
Имунен отговор. Имунната ни система трябва да е в състояние да разпознае своите клетки от външни такива, като за тази цел трябва да може да различи специфичните протеини по повърхността на клетъчната стена на всичките ни клетки. Антиген или съкратено от генератор на антитяло, е всяка субстанция, която може да инициира имунен отговор. В много случаи антиген е бактерия, гъби, вируси, или външни тела. Но също така, може да бъде и наша собствена мъртва или дефектна клетка. За тази цел, комбинация от клетки работят заедно за да разпознаят даден антиген като нападател.
Веднага щом Б клетките го разпознаят, те започват да отделят антитела. Това са специални протеини, които се закачат за специфичния антиген. Всяка Б клетка отделя специфичното за този антиген антитяло. Например, една Б клетка може да секретира антитяло за бактерията причиняваща пневмония, а друга, за типичния зимен вирус. Антителата са част от семейството на така наречените иммуноглобулини, които имат множество роли в имунният отговор.
Петте подкласа на антитела имат различни нишови функции в имунната система.
- Иммуноглобулини А – се намират в голяма концентрация в мукозните мембрани, като в частност тези обграждащи респираторните пътеки, чревните бариери, пикочополовата система, слюнката, сълзите, и майчиното мляко. Тяхната основна задача е да не допускат патогени в циркулативната система.
- Иммуноглобулини Д – служат основно за рецептори на клетъчните стени на Б клетките , които не са били изложени на антигени. Те също така активират мастни клетки за да произвеждат цитокини, които са химически съобщения за възпаления.
- Иммуноглобулини Е се свързват с алергените когато иммуната система прави прекомерен отговор към антигени от околната среда, като полени и домашни любимци, като стартира хистаминов отговор от мастните клетки и базофили, което причинява симптомите на алергия.
- Иммуноглобулини Г са най-широко разпространените антитела и се намират във всички телесни течности. Те осигуряват най-сериозната иммунна защита от патогени. Те са в състояние да преминат плацентата и да осигурят така нареченият пасивен имунитет на плода.
- Иммуноглобулини М се намират най-често в кръвта и лимфната течност и са първите антитела създавани от нашите тела. Стартират още от развиващият се плод в плацентата за да се борят с инфекции. В пряка интеракция с вродената иммунна система за създаването на протеини и макрофаги за атака на антигените, които нападат.
Антителата се закачат за антигените и ги маркират за унищожение, но те самите не извършват това. Тази задача се извършва от Т клетките.
Видовете Т клетки са:
- Помощни Т – лимфоцити (TH1 или TH2 ефектор подпомагащи клетки) координират иммунния отговор. Някои комуникорат с други клетки, някои стимулират Б клетки да произвеждат повече антитела. Други привличат повече Т клетки или клетки изяждащи патогени.
- Т – лимфоцити убийци (цитотоксични Т клетки) атакуват други клетки и се борят с вируси. Те работят като разпознават малки части от вируса на външната част от инфектирани клетки и я унищожават заедно с вируса.
Хранителни компоненти необходими за здрава иммунна система:
- Витамин Д – може да модулира вродената и адаптивният имунен отговор.
- Цинк – критичен за нормалното развитие и функция на клетките подпомагащи вродения имунитет, неутрофили, клетките убийци и макрофагите.
- Селен – потентен антиоксидант с биологичен ефект върху неговото въвличане в селенопротеините, които силно повлияват възпалителните процеси и иммунния отговор.
- Магнезий – когато е нисък, стимулира иммунна-патологична промяна свързана със стартирането на последователен възпалителен отговор. Нисък серум и общ магнезий се свързват с посъвместно възпаление на ниско ниво.
- Витамин Е е силен антиоксидант и има потенциал да моделира функциите на иммунната система
- Витамин Ц – необходим на фагоцитите и Т клетките за да си вършат работата. Подпомага и промотира оксидиращите активности на кожата за борба срещу стресори от околната среда. Нужен е за елиминирането на стари и неблагоприятни клетки. Подпомага разграничаването между Б и Т клетки. Дефицит на витамин Ц резултира в не добре работеща иммунна система и податливост на инфекции.
- Кверцитин – е един от най-разпространените флаваноиди. Има висок антиоксидантен и противовъзпалителен капацитет, както и противо-алергични функции поради факта, че са много активни в антивирусните ракции, потискането на хистаминовите ракции, и понижава възпалителните цитокини.
- Витамин А – подпомага моделирането на широк спектър от иммунни процеси като активиране на лимфоцити, диверсификациите на Т подпомагащите клетки, производството на антитела и регулиране на иммунен отговор. Витамин А работи в унисон с витамин Д за модулиране на тъканния специфичен иммунен отговор, намалява риска от възпаление и помага при вече активни възпаления и автоиммунитети.
- Протеин- изгражда и поддържа всички компоненти на иммунния отговор.
- Омега 3 мазнини – важни за модулирането на възпленията и иммунния отговор в адаптивната и вродената иммунни системи.
- Пробиотици – регулират функциите на системни и мукозни иммунни клетки и чревни епителни клетки.
